Клише. Но и много вярно. Преди много се дразнех, когато не получавах помощ ако съм я поискала. Сега, с течение на времето, вече ми е все едно. Защо? Точно защото всичко се връща. Хората са казали "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб!". Искам ти съвет и не ми го даваш? Бъди жив и здрав, утре и ти ще поискаш от някой друг и няма да ти бъде даден. Моля те за помощ, защото не знам нещо и ти си седиш на ушите? Няма проблем, ще се случи и ти да не знаеш нещо и, по случайност, някой ще си е седнал на неговите уши и няма да чуе молбата ти. Искам да поговоря с теб и не си вдигаш телефона? Споко, и на теб ще ти се случи. Животът е прекалено кратък, за да хабя излишни нерви за хора, които не го заслужават. Макар и житейският ми опит да не е кой знае какво, поне научих, че наистина всичко се връща. И доброто, и лошото. Затова внимавам повече, как се отнасям с хората около мен. В един предишен постинг ме попитаха дали съм достатъчно добра. Отговорих, че се старая да бъда. Макар, че възгледите ми за "добра" може да не съвпадат с нейните или неговите. Но се старая, наистина. Старая се да бъда възпитана, разбираща, любезна, отзивчива и т.н. Не се получава всеки път, разбира се, все пак съм човек. Но и не получавам всеки път добро отношение, което е поводът да напиша този пост. И вместо да се впрегна да се ядосвам, ще направя точно обратното - ще насоча емоциите си с положителен знак, към  хората, които обичам. Това е и моят съвет към вас - не се хабете за хора, които не са го заслужили. Ядосвайки се, само ще си навредите на собственото здраве. Гледайте си спокойствието и оставете съдбата да си свърши работата. Тя си знае най-добре на кой - какво ;)