На първо четене всички дружно ще възкликнем йееееее!Но след като се замислим върху този въпрос изникват и още подвъпросчета като например-какви отговорности идват с любовта?,на какво си готов,за да я задържиш? и т.н. и т.н.Всеки иска да бъде обичан и да обича.За съжаление,намирането на сродна душа е дълъг и,в повечето случаи,мъчителен процес,който не винаги завършва с успех.Младите хора постоянно се впускаме в едно шеметно търсене,падаме,ставаме и продължаваме без да му мислим-е с този/тази не се получи,значи с другия/гата вече трябва да успея...На тази крехка възраст любовта изглежда като в приказките-целувки,прегръдки,мили думи,свалени звезди(как са останали звезди по небето не ми е ясно) и все така и все прекрасни неща.Но с времето осъзнаваш,че в любовта не трябва само да взимаш,а трябва и да даваш,трябва да уважаваш другия да се съобразяваш с неговите желания и потребности,да  му осигуряваш нужната подкрепа не само на думи,но и на дела,да му даваш пространство,за да диша иначе рискуваш да го задушиш и загубиш.Много често двама души,които до преди седмица са изглеждали като перфектната двойка започват да спорят и да се карат заради различия в интересите,накърнена гордост или просто,защото така правят всички.И не мисля,че тийнейджърите можем да говорим за истинска любов тъй като на тази възраст тепърва започваме да разбираме какво означава любовта.Сега много връстници ще ме изядат с парцалките,но това е лично мое мнение.Любов значи и обич,уважение,всеотдайност,а ние все още се учим на това.Когато го научим вече ще можем да кажем,че сме готови за любов.

Четох някъде, че човек обичал истински три пъти през живота си. Първият път - искрено и чисто, без мисъл за после и как; вторият път - горещо и диво, страстно и понякога жестоко... Третият път бил любовта на мъдростта и зрелостта, когато си готов повече да се раздаваш, отколкото да грабиш любовта на другия. Не знам колко е вярно, още го проучвам въпроса :-)

...за първия път, lemonpie:) За втория и третия нямам търпение да се сдобия с впечатления от челен опит.Иначе аз съм винаги готов за любовта, ама напоследък нещо ми бяга по тъча. Шегата настрана и с риск да стана банален: когато отговорността се превърне в удоволствие, тогава любовта е истинска. Иронията е, че много хора споделят сърцето си сякаш да трупат точки пред някой невидим съдия. По скромното ми мнение, любовта трябва да е като безусловен рефлекс. Няма мисъл, няма теории и хипотези - само чисти и непринудени действия на себеотрицание и нулев егоизъм.

Samata az se 4uvstvam ujasno i ztvorena v nqkakuv cikul haresvam si mom4e(ponqkoga dori se vliubvam)i 4akam za da vidq ima li su6tata reakciq ot nego,ako ne sum sigurna,4akam negoviq'signal'A ako vijdam,4e moje da se polu4i,az pravq 1vata kra4ka.Izlizame zaedno.Opoznavame se,naprejenieto e golqmo,no postepenno(sled okolo mesec-dva)zapo4vam da go 4uvstvam samo kato priqtel,trupkata,kogato sme zaedno q nqma,a kogato sum sama si mislq za nego i mi lipsva.Zapo4vam da se 4udq imam li 4uvstva ili tova e bilo porednoto uvle4enie.Do tozi moment mom4eto ve4e se e privurzalo kum men i dori mi kazva ,4e me obi4a.dokato az se 4udq kak da mu obqsnq,4e ne moga da produlja po toq na4in.Negovoto priznanie mi idva kato 'grum ot qsno nebe',vupreki 4e taino znam kakvo 6te se slu4i i se molq da ne se povtarq.Zapo4vam da se otdrupvam ot nego i nakraq izmislqm nqkakva mn osnovatelna (i za dvama ni)pri4ina,za da se razdelim.Gadno mi e,4e sum naranila o6te 1 4ovek,probvam s:'da si ostanem priqteli',no tova zvu4i bezsmisleno na fona na lujite mi ,krieneto i t.n.ot tuk natatuk az se 4uvstvam bespolezna za sebe si,za6toto ne poznavam sebe si,4esto menq6tite nastroeniq v men otbluskvat horata,koito sa tehni 'jertvi'.Mom4etata oba4e me turpqt,no za da ne gi luja i da se prestruvam ,4e imam 4uvstva, izmislqm ne6to 'dostoverno'za da prikliu4i vruzkata ni ne tolkova bolezneno.Znam oba4e,4e 1n den 6te mi se vurne tupkano.Kazvam si dokato ne se usetq dostatu4no zrqla za seriozna vruzka s drug,6te si gledam obrazovanieto,no ne se polu4ava.Pak se vliubvam i t.n.Ot4aivam se ,4e nikoga nqma da namerq svoqta srodna du6a,za6toto ne moga da obi4am,no mislq,4e vseki put pravq edna i su6ta gre6ka,koqto mi pre4i da ustanovq pulnocenen kontakt s tozi 4ovek,trqbva da q otkriq-sama ili s pomo6tta na psihoterapevt,ne znam,nadqvam se tova da se promeni,no nqma da zapo4na druga vruzka predi da sum razbrala 4uvstvata kum tozi 4ovek predvaritelno.

mamoooooooooo tova stana cql roman be:]