Доста пъти след спречкване между близки хора се чува изразът "Ти без мен не можеш". За мен това е самозаблуда, служеща за успокоение на накърнено его. Хората се променят, а с тях интересите, възгледите и възприятията им. Днес имаш приятелка, с която може да споделиш всичко - утре не. Утре приятелката ти е обсебена от някаква музикална група с фенско съсловие, за което въпросната група е целият свят. Утре приятелката ти се обръща към тотално непознати със "сестри". Няма значение дали споделят други общи интереси, важна е ГРУПАТА. Важно е да се споделя кога вокала яде салата, кога и какво готви, кога ходи до тоалетната. Важно е всяко негово изказване да се споделя във фейсбук и всички да се тагнат на него. 
  Ревнувам ли? Да. Считам, че обсебване от този сорт е трябвало да мине през тийнейджърскте години. Тогава и аз съм се прехласвала по певци/актьори, но никога до такава степен. Не, че тя и до ден днешен го няма този навик, но този път мина всякакви граници. Не ми харесва да използва толкова личното "сестри" към някакви личности, повечето, от които не е виждала на живо, не е разговаряла с тях, не е чувала как разсъждават. Вярно, казват музиката сближава,но чак до такава степен? 
     Да твърдя, че аз съм единствена и уникална би било доста егоистично, защото не съм. Не бях и върховната приятелка.За това и не искам да си втълпявам, че след като се наиграе със "сестрите" си пак ще станем близки като едно време. Защото вече не сме. Бавно и неусетно сме се разделичили една от друга, всяка с нейния живот. Жалко е и ми е много мъчно, защото както бях казала в един друг пост нямам други приятели. За това съм си виновна само аз, тъй като съм болезнено срамежлива,може би мъъничко трудно доверчива и много трудно мога да завържа траен контакт с когото и да е. Не желая да се оправдавам, просто интересите на хората около мен бяха коренно различни. Само с нея бяха наистина общи. Докато другите купонясваха, ние четяхме книги. Докато другите се напиваха безпаметно, ние се изявявахме като писателки на кратки разкази. Докато другите се кълчеха по чалга заведенията, ние слушахме Westlife,Il Divo и др. Дори и да й е гадно за така създалата се ситуация има "семейството"си да я утеши. Ще си пуснят някоя надъхваща ги песен и ще й мине. Аз нямам никой. Ирночино е, че преди време ме бяха попитали "Добре де, ако ей сега ти кажат избирай - или приятелката, или гаджето ти кой ще избереш?" аз без да се замисля отговорих "Нея естествено - момчета бол, но друга като нея няма". Не искам упреци,критика или каквото и да е. Нещата са се случили, защото така е трябвало да се случат.