Пак бяхме млади и диви

Сънувах очите ти – пълни с любов

Все така сини в тях виждам моя живот.

Сънувах целувката – кратка, бясна

И все така изгарящо страстна

Сънувах ръцете ти топли, прегръдката мила

Гласът ти, който ми дава сила.

„Обичам те. А ти мен?“ ме попита

„Винаги“ – и душата полита

Но отведнъж заваля

Отварям очи – не било дъжд, а сълза.

Изчезнаха моите любими ръце и очи

С тях любими изчезна и ти

Нов ден започва – реалността ме зове

Мъката че те няма започна да ме души с ледените си ръце...