Знаете ли легендата за Дядо Коледа, според която ако не слушкате в чорапчето ще намерите парченце въглен вместо подарък? Аз я бях забравила, но ми я припомниха и по-точно ми я припомни човекът, с който съм в момента. Да, онзи същият, за когото написах блога, в който си излях чувствата по случай годишнината ни. Тъй като сме в криза в момента реших, че въгленът сигнализира изгорялата ни любов. А то какво всъщност значело, хах. Не съм слушкала. Аз ли точно? Аз, която му посветих цяла година от живота си? Аз, която се раздавах максимално, за да му е добре на него? Аз, която изпълнявах и най-малкото му желание? Аз не съм слушкала значи. Опитвала съм се да го дресирам. Моля? То такъв безграничен инат можеш ли да го дресираш. Не съм звероукротител, за да го дресирам и няма и да бъда. Всичко, което прави си е за негова сметка, аз нямам нищо общо и жалките му опити за защита чрез нападание няма да минат. Може да не съм перфектна, но аз съм си аз и щом ме е изтърпял цяла година не виждам смисъла сега тепърва да ме променя и то чрез заплахи. Казах му да не ми подарява нищо вместо да се прави на интерeсен. И той се засегна. Ха. Ако чувствата му към мен се побират в късче въглен - много хубаво. Имам чувството, че връзката ни е шепа пясък, която изтича между пръстите ми, а аз не мога да направя нищо, за да я задържа. И какво ще остане след като падне и последната песъчинка? Парченце въглен.....