От вчера(12.10.2009г.) най-добрата ми приятелка най-сетне може да се похвали с гадже. Отне й доста време да се реши, но ето че го направи и сега искам да й честитя и да й пожелая много безоблачни дни и да свиква бързо с новото положение. От опит знам колко е трудно да превключиш на друга вълна - от самостоятелна единица изведнъж да се окажеш обвързан с някой друг. Хм, така като преглеждам малкото написано до тук май изглежда, че гаджето е някакъв особен вид придобивка, която те държи вързана за него. Не, гаджето не е това. Гаджето е Човекът до теб, този на който може да разчиташ винаги, безвъзвратно за подкрепа, на чието рамо винаги можеш да поплачеш, рискувайки, че ще изцапаш бялата му риза със спирала, но да не ти пука(и на него също). Сега им предстои един период на адаптиране един към друг, който никак не е лесен, но минат ли го ще се познават по-добре от всеки друг. Няма друго толкова хубаво усещане от това, да знаеш, че някъде там има някой, който мисли за теб и те обича и когато ти е криво може да му звъннеш и да си споделиш, а той да прояви разбиране без да те съди и да те критикува. Така че, Катенце, миличка, наслаждавай се на това, което си спечели и не му мисли толкова. Остави се сладкото течение на любовта да те носи, а за другото Господ си знае работата. Каквото има написано това ще стане.