Постинг
24.09.2009 23:51 -
Сигурността преди всичко
Здравейте всички, които ме помните :) Завръщам се из интернет пространство, по-точно моето си, интернет пространство след 2 години творческо затишие. Причината да изтупам прахта от лавицата ми(ако мога да се изразя така), е една случка наскоро в столичния квартал Бъкстон. Вятъра, който ме отвя натам е желанието ми да обменя знания с една колежка по дисциплината Основи на счетоводството. Блокът й е малко затънтен няма да обяснявам подробно с адреси, но не е на централна улица и, за да стигнеш до него минаваш през малки улички, последната от които е недобре асфалтирана с огромни дупки. Това последното, разбира се, не очудва никой. Аз съм ходила 2 или 3 пъти, но скоро кракът ми не беше стъпвал там, така че малко се очудих като видях на входа последен модел домофон, целта на които е да набереш кода на желания от теб апартамент, от него да ти отворят и ти да пристъпиш вътре. Ако знаех какво ме очаква, повярвайте щях да забързам в обратната посока. Освен входната врата са сложили още една, алуминиева, целта на която ще разберете по-нататък. На мен не ми се наложи да набирам код, защото едни хора тъкмо излизаха и аз се шмугнах покрай тях. Сградата разполага с 3 асансьора. Качвам се в първия и натискам етажа. Нищо. Мисля си, че вратата не е добре затворена. Отварям я и я затварям по-добре, със замах. Натискам пак и чакам. Асансьорът се е заковал и не мърда. "Сигурно е развален" клатя глава и излизам. Във втория историята се повтаря и когато третия ми погоди същия номер се почудих как в тринадесет етажна сграда и трите асансьора не работят. Вдигнах рамене и започнах да катеря стълбите. Добре, че бях само до шестия етаж. Звъня й на мацката и тя като се показа от другия край на коридора(половината коридор до апартамента й е преграден от желязна врата с 2 ключалки)изненадана възкликна "А, Ани ,ама ти как се качи?" "Ми по стълбите" ,викам ,"не ви работят асансьорите" "Те работят" отговаря ми колежката, подрънквайки с една връзка ключове " ама работят само с чип, или ако нямаш такъв - качваш се и аз те викам отгоре" "Аха" кимам аз и се чудя на тази гениалност. Асансьор с чип ,брей. Както и да е, в процеса на работа се присъедини друга колежка, която беше така добра, използвайки чипа си да ме изпрати с асансьора след като приключихме. Оказа се, че освен с чипове, асансьорите били снабдени и с камери. В този момент си представих човека, който ме гледа на записа как нахълтвам във всички асансьори подред и ги увещавам да тръгнат, и ми става малко неудобно. Ама в моя блок асансьора е без чип и камера, аз от къде да знам как се прави. Излизайки от асансьора се благодаря, че най-сетне ще се махна от тук, бутам вратата и...пак я бутам. Не се отваря. "Заяла е" мисля си гневно. Този блок започва да ме изнервя. Предлагам на гадния алуминий едно рамо. После гръб. Най-накрая цялата дясна страна от тялото ми. Не мърда, проклетията. Звъня на колежката по телефона "Елица," проплаквам "не мога да изляза, вратата не се отваря" "Ааа да, забравих да ти кажа,"засмива се тя " върни се при асансьора, там има едно бутонче, натисни го и ще се отвори" Изпълнявам стриктно инструкциите и след малко съм на свобода. Мойта мила дружка ме гледа и ми маха от балкона, аз също и махнах и едва се сдържах да ходя нормално, а не да си плюя на петите, мислейки си "Кому е нужно всичко това, разбирам да не те пускат да влезеш, но да не те пускат да излезеш?!" Много странно наистина....
Чудо блок! Не искам да знам как се оправят при пожар. Аз бих се чувствала като в панелен затвор ,а не в безопасност. Само на някой да не му доиде чудната идея да ни направи всичките така. Аз се изнасям на палатка.
цитирайА да съм споменавала колко обичам стила ти :)))
цитирайПри пожар в случай, че прозорците им не се отварят с чип/бутон/и двете, най-вероятно скачат през тях :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 238